ЗА КЛАРИНЕТА

НИКОЛА БАЛДЕРУ:

 http://klarthe.com/index.php/fr/enregistrements/cd-nicolas-baldeyrou-detail

Инструментът Кларинет 

източник:http://fortissimo.bg/family/index.php/2013-09-24-12-17-35/za-roditelite/item/610-instrumentat-klarinet-obnovena

авторски текст: Драгомир Йосифов

Помните ли старата хубава българска филмова комедия „Специалист по всичко“? 

проектирование лестниц

Там имаше дори незаето бюро с такава табелка. Сетих се за филма, защото си зададох въпрос: кой музикален инструмент можем да наречем с това, съдържащо известно комично противоречие наименование.

Отговорих си – Кларинета. Действително „спесиалисть-юниверсалисть“, както преводачката на френски преведе „специалист по всичко“ пред делегация от братска африканска държава във въпросната комедия.

Кларинетът може почти всичко. Колосален виртуоз, шептящ лирик, пронизителен сигналист, майстор на легатото, майстор и на острото, искрящо, почти „печатно“ стакато, интервалов „акробат“, гъвкав имитатор на котки, необуздан и неуморим сватбарски свирач, унесен меланхолик на границата на деня и нощта, философ, сдържан събеседник, дързък звуков дуелист, ту кадифено мек и виещ се, ту остро и звънко звучащ в горния отрязък от обема си.

Цялата тази многостранност на кларинета го прави наистина незаменим и в оркестър, и като камерен партньор  (в това число на човешкия глас) и като солов инструмент. Един от учителите на Сергей Прокофиев – Александър Черепнин му казвал, въвеждайки го в тайните на инструментацията: Аз обичам обоя, неговият звук като че ли червен на цвят, трудно се смесва, но пък добре се отделя. Николай Андреевич Римски-Корсаков пък, обратно, обича кларинета, дружелюбен към всички инструменти. В семейството на оркестровите духачи кларинетът е сякаш бог Протей, той като че ли променя звука си, нагаждайки го към спецификата на партньорите си. Инструментът-помирител. Това, естествено не означава, че кларинетът няма свой собствен звуков характер – при това твърде различен по протежение на целия му огромен (близо 4 октави) диапазон. Но нима не познавате редки хора, които без да губят характера и облика си успяват да общуват разумно, дружески и с полза с най-различни себеподобни? Това е дар, и трябва да кажа – рядък дар. Това, което най-общо може да се каже за звука на кларинета е, че той почти е лишен от напрежение, безпокойство. Звучността е широка, благородна, заедно с това звънлива – ту камбанна, ту като звънче. Бих казал, че кларинетът е уютен инструмент, иска ти се сякаш да се загърнеш в звука му като в мантия, иска ти се да се гмурнеш в него. Преходът от най-ниския, тъй наречен „шалюмо“ регистър, към най-високия - „клерон“ е преход от подземията на звука към неговата най-голяма светлина и блясък, преминавайки през сравнително неутралната зона на средните тонове. Като споменах „шалюмо“ – нека да разгледаме историята на кларинета. Тя, слава Богу е кратка, вероятно най-кратката сред тежките истории на повечето съвременни музикални инструменти. Далеч е от тази на флейтата – една истинска „дама с минало“!

Кларинетът възниква изпод ръцете на нюрнбергския майстор Йохан Кристоф Денер през 1690 година, като плод на усилията му да усъвършенства и направи по-пригоден за практиката стария френски инструмент шалюмо. Предшественикът е хибрид на блокфлейта и това, което сега е кларинетът; тръба, която се държи надлъжно, с цилиндрично сечение; звукът се произвежда чрез трептенията на единична тръстикова пластинка (наричат яплатък, единична за разлика от стройките на обоя и фагота, които са направени от слепването на две такива пластини). Шалюмо е имал доста слаб, но приятен, леко нефокусиран звук, отсъствието на клапи е обричало изпълнението на хроматичните степени на несигурност. Музикалните теоретици от ХVІІ век доста неласкаво определят звучността му: сякаш човек подсвирква през зъби. По-късно Даниел Фридрих Шубарт по-благосклонно и по-проницателно казва за шалюмо (в дух на епитафия): Тонът му имаше нещо тъй интересно и своеобразно и тъй приятно, че в тоновото изкуство зейна празнина с неговото изчезване. Разбира се, шалябо не е бил тъй неизползван и тъй презиран. Инструментът участва в оркестрови формации, за него са написани солови пиеси като Концерт от Фаш или чудесния концерт за два шалюмо от Георг Филип Телеман. Ала това е вече през ХVІІІ век, когато шалюмо и породеният от него кларинет съжителстват за известен период в музикалната практика и Денер не само е изобретил кларинета, но е внесъл и ред подобрения в предшественика му – снабдява го с клапи, разширява скромния му обем – едва 9 тона. Развитието на музикалния вкус, на звуковата мода, усложняването на музикалния език обаче са безпощадни към някои инструменти, които не успяват да се впишат в новите естетически парадигми. Но нима не е така и с животните, растенията и закона за т. нар. „естествен подбор“? Добре, че в човешкият свят действат и законите на историята. Днес шалюмо отново е на почит в специализираните ансамбли за барокова музика, като виден негов застъпник и виртуоз е знаменитият италиански флейтист и диригент Джовани Антонини, а инструментът Кларинет вече има 12 разновидности. 

Да се върнем на кларинета. Основната заслуга на Денер е добавянето на една специална клапа на гърба на инструмента, клапа, която позволява свободното боравене с тоновете на втора октава – затова е известне и като „октавна клапа“. Звученето на спечелената октава е напомняло на звучността на тогавашния тромпет – кларино (от латинското clarus – ясен); оттам и самото название на инструмента – clarinetto- т. е. – малък clarino. От Денер започва стремителният път на усъвършенстване: към двете клапи Паур добавя трета, Ротенберг – четвърта, Джон Хейл – пета, а по време на Великата френска революция, на новото летоброене, на гарантираните от гилотината Свобода, Равенство и Братство, французинът Льофевр добавя шеста клапа, с което броят на основните клапи е установен. По-късно на кларинета е присадена изобретената от Теобалд Бьом усъвършенствана механика, която чрез система от мостчета, лостове и пружинки осигурява взаимодействие между отделните клапи. Това „присаждане“ е извършено от известния и до днес със своите етюди Хиацинт Клозе и от майстора-инструментостроител Луи-Огюст Бюфе (Бюфе-Крампон е днес най-известната и реномирана фирма, произвеждаща кларинети!). Нововъведенията не са се отнасяли единствено до механиката. В началото на ХІХ век Иван Мюлер внася промени в конструкцията на мундщука, променя формата на клапите, изобретява т. нар. лигатура – пособие, което придържа тръстиковото езиче към мундщука, уточнява подредбата и разстоянията между звуковите отвърстия на корпуса. Интересно е да се спомене, че новият модел на Мюлер е срещнал съпротивата на Льофевр – по това време професор в Парижката консерватория. И днес спорът между немската (Отенщайнер и Карл Берман) и френска система кларинети не е съвсем стихнал, въпреки значителната преднина на на френските кларинети – заради тяхното техническо съвършенство, заради флуидността и прозрачността на звука им. Предимството на немската система пък е в по-голямата плътност и ширина на тона, в значителната динамическа мощ. Почти всички оркестри по света днес предпочитат френските кларинети, като само немските, австрийските и холандските ансамбли настояват на своята система. Но нека само си помислим за какви оркестри става дума – Виенска, Берлинска, Мюнхенска филхармония, Консертгебоу оркест, Резиденце оркест…

Кларинетът представлява изработена от благородно черно дърво (палисандър) тръба с цилиндричен канал – тръба, която се сглобява от различни части. Скоден мундщук, на който се закрапва с метална гривна платъкът (тръстиковата пластинка, която вибрирайки от вдухваната въздушна струя събужда звука във въздушния стълб, заключен в тръбата; буренце – посредник между мундщука и горната част от тръбата, долна част и корпус с разширение. Кларинетът е в различни строеве – т. е – основният тон, издаван от затворената в тръбата въздушна струя има различна височина в зависимост от дължината. Най-често се използват кларинетите в B и А строй, малките кларинети с остра, издевателска и писклива звучност в Es и D строй (с много вкус използвана характеристично от Берлиоз във Фантастични симфония и Рихард Щраус във Весилите шеги на Тил Ойленшпигел, алтовият кларинет в Es, басетхорните в F и G, баскларинетът в В строй – чудесен изразител на мрачни, тягостни или философски състояния и чудовищният контрабаскларинет, чийто ръмжащ, свръхбогат на обертонове звук едва ли може да бъде забравен.

Още с появата си новороденият кларинет буди предпазливия интерес на композиторите. За пръв път е използван в оперен и симфоничен оркестър е използван във Франция от Жан Филип Рамо в операта „Акант и Кефиз“ (1751 г.). В някои свои опери го включва Г. Ф. Хендел, Вивалди пише партии на кларинети в три свои съчинения, воден от пламенното си любопитство към всичко ново, Йохан Мелхиор Молтер съчинява 6 концерта за кларинет и струнни, които се считат за исторически първите солови съчинения за кларинет. Наистина той използва кларинет в Ре, тоест инструмент с висока теситура и пронизителна, „кларино“ звучност. Прелом в отношението към кларинета може да се отбележи към 1765, когато инструментът е включен в може би най-знаменития и подреден оркестър на епохата – Манхаймската капела. Почти веднага Йохан Щамиц композира своя и досега свирен концерт, последван в смелостта си от сина си Карл, Леополд Кожелух, Йохан Ванхал, Антон Хофмайстер и други. Специална тема е Моцарт и кларинетът. Запознал се с този инструмент около 1764, той за пръв път посяга към него в една от своите серенади за духачи през 1771. Едва от средата на 80те години обаче се зарежда серията от творби в които кларинетът и неговите роднини – бесетхорнът, алтовият кларинет в ми бемол и изобретеният от големия кларинетист и Моцартов приятел Антон Щадлер басеткларинет заемат централно място. Припомням – Гран партита за духачи, т. нар. Кегелщадт трио за кларинет, виола и клавир, Квинтет за духови и клавир, за който самият композитор пише, че не е писал нещо по-хубаво, Симфония-концертанте за духов квартет и оркестър, решаващото участие на кларинетите и басетхорните в оперите Милосърдието на Тит, Така правят всички и Вълшебната флейта, Квинтета за кларинет и струнни, и най-после – сетния шедьовър на Моцарт – Концертът за (басет)кларинет и оркестър, чиято мека меланхолия, трагична радост и упойваща хубост остават ненадминати. Йозеф Хайдн също умело използва кларинета в последните си симфонии и особено майсторски в двете големи оратории „Годишните времена“ и „Сътворението на света“, където кларинетът проявява всичките си цветове и е третиран с наслада и вещина. Неизменна част от оркестъра на Бетовен е инструментът още от Първата му симфония. Особено трябва да изтъкнем солата ввъв Втора, Четвърта (и поетичното соло във втора част и виртуозното в четвърта), Пета, Шеста, Пасторална, където кларинетът заедно с флейтата формират прелестен птичи дует в края на бавната част, известното соло от Менуета на Осма симфония с пределно високия за времето тон фа от трета октава… Романтиците са щедри към кларинета – още повече, че към средата на ХІХ век той е достатъчно усъвършенстван за да следва пламенното им въображение. Трябва да се спрем на трима души. Карл Мария фон Вебер, чието изострено чувство за характера на отделните инструменти и страст към фантастичните, необичайни звукови смеси го насочват към кларинета, за който той композира два концерта, едновременно драматични и брилянтни, Квинтет за кларинет и струнни и Голямо концертно дуо за кларинет и пиано, чиито трудности и днес озадачават както кларинетистите, така и пианистите; Вебер интензивно използва ниския, мрачнооцветен регестър на инструмента – особено ярко в музикалната характеристика на Самиел в операта Вълшебният стрелец; незабравимо волно и поетично е присъствието на кларинета и в операта Оберон. Другият е Роберт Шуман, композирал своите Три фантастични пиеси за кларинет и пиано, както и Четирите Приказни картини за кларинет, виола и пиано – състав, копиран от унгареца Дьорд Куртаг в пиесата Hommage a R. Sch. Другият важен за кларинета, и разбира се – не само за него композитор е Йоханес Брамс. Запознанството му с високото изкуство на кларинетиста на Майнингенската капела Рихард Мюлфелд ражда шедьоврите на късното Брамсово творчесто – Трио за кларинет, чело и пиано, Квинтет за кларинет и струнни и двете сонати за кларинет и пиано.

ХХ век обича кларинета, обича и цени неговата гъвкавост, широките му виртуозни хоризонти, различията в регистрите му, способността за крайни динамически нюанси, обича неговия глъхнещ шепот, както и неговия остър крясък. Обича и неговия прозрачен, свеж звук. Едва ли ще ми стигнат страници и страници само да изредя чудесните страници, написани за кларинет и с участие на кларинет през изминалия век. И все пак – Рапсодия от Клод Дебюси, Три пиеси за соло кларинет, Котешки приспивни за алт и три кларинета, Елегия за Дж. Ф. К. за мецосопран и кларинети от Игор Стравински, 4 пиеси за кларинет и пиано от Албан Берг, 5 канона за сопран, кларинет и баскларинет и Квартет за кларинет, тенорсаксофон, цигулка и пиано от Антон Веберн, Соната, Концерт и Квинтет за кларинет и струнни от Хиндемит, Трио Контрасти за кларинет (Бени Гудман), цигулка и пиано от Бела Барток, Сюита за три кларинета, цигулка, чело и пиано оп. 29 на Арнолд Шьонберг; по-късно – Концерт от Карл Нилсен Квинтет, от Арън Коплънд, Сонат и  с кларинет и баскларинет от Анри Пусьор, Малкият Арлекин от Карлхайнц Щокхаузен (написал и много пиеси за басетхорн, с което възражда този инструмент с вълшебен тембър), Секвинца ІХ и Песен от Лучано Берио, Нащата гора е млада и пълна с живот за кларинет, гласове, ударни и електроника от Луиджи Ноно, Анубис/Нут за контрабаскларинет и Соло за двама за кларинет и тромбон от Жерар Гризе, както и ранната му пиеса Очарование за соло кларинет, , Концерт от Магнус Линдберг и още, и още чного великолепни страници, отдаващи дължимото на този нежно и вкрадчиво общителен странник – кларинета с неговата бълбукаща, обайваща звучност.

Остава да добавим за присъствието на кларинета в джаза – присъствие желано и разнообразно, както и в народната музикална практика – където за виртуозите казват: Свири, свири, та чак говори…

Нека оставим кларинетът да ни говори.
==================================================================

Музикалното дърво, или истории за кларинета

източник: в. Дневник /http://www.dnevnik.bg/

Като част проекта "Концерт на въглавници" всеки месец "Детски Дневник" публикува информация за композиторите, чиито произведения ще бъдат изпълнявани от музикантите. Този път на фокус са авторите на музиката, която ще звучи по време на предстоящия на 7 април кларнетен концерт. 
Разказът е на Венета Нейнска (музикант и артистичен директор на "Модо България", организатор на проекта).

В последно време е доста популярно проследяването на "музикалното" родословно дърво. То много прилича на обикновеното, но вместо родители се вписват учителите на музикантите, а вместо деца – учениците. Особена гордост за всеки музикант е проследяването на музикалния му "род" до велики композитори като Шопен, Бетовен или Бах. Такива връзки понякога отиват по няколкостотин години назад във времето. 

В програмата на "Кларинетния концерт на възглавници" тази неделя разбираемо присъстват предимно композитори кларинетисти. Оказва се, че всички те са свързани не само от кларинета и музиката, но и чрез приятелства, преподавателски взаимоотношения и други интересни случки. Както обикновено в света на изкуството, има изобилие от невероятни истории. Тук са подбрани само тези, които с най-голяма сигурност отговарят на историческата истина.

Идилия по френски

Пол Жанжан е френски композитор с ограничена слава. В началото на ХХ век преподава в парижката консерватория. Там всяка година от преподавателите се изисква да пишат нови произведения и така той композира голям брой технически упражнения, наречени етюди, за кларинет. Сред малкото му други пиеси е "Ясно утро". Жанжан добавя уточнението "идилия", което казва достатъчно за спокойствието, красотата и лекотата в тази музика. 

Жанжан е научил "занаята" си от един от най-големите в областта – Сирил Роз. Брилянтен кларинетист и преподавател, Роз е учител и на братята Зелмер. Александър и Анри са едни от най-успешните бизнесмени в света на музиката - двама братя сред шестнадесет деца. Компанията "Зелмер" стартира, като Анри прави кларинети, а Александър ги продава в САЩ. Сто години по-късно "Зелмер" са сред най-предпочитаните инструменти от професионалните музиканти.

Освен безспорния си талант като учител Сирил Роз е и много добър композитор. Сред преработките му е "Фантазия и Рондо", която ползва теми от кларинетния квинтет на Карл Мария фон Вебер. Във фантазиятата звучи една от най-красивите и тъжни мелодии, писани някога. В пълен контраст рондото е игриво, виртуозно и жизнерадостно.

Муза

Вебер композира квинтета си за един от легендарните изпълнители на XIX век – кларинетиста Хайнрих Берман. В течение на няколко години композиторът поддържа близко приятелство с блестящия изпълнител и пише изненадващо голямо количество и все обемни произведения за кларинет. Сред тях са два концерта, концертино с оркестър и дуо концертанте. Изключителен пианист с огромни ръце, музикален критик, диригент, авторът на операта "Вълшебният стрелец" и "Покана за танц" Вебер поддържа приятелства с интелектуалците и благородниците на деня. В семейството му има редица талантливи музиканти, а негова първа братовчедка - певицата Констанце, се омъжва за небезизвестния Волфганг Амадеус Моцарт. 

"Френският Бетовен"

Пианист, органист, композитор, преподавател... с познания в областта на френската литературна класика, религия, латински и гръцки език, математика, астрономия, археология, философия... Да, става въпрос за един и същ човек, а именно Камий Сен-Санс.

Французинът забранява изпълненията на "Карнавал на животните", защото смята, че произведението ще накърни авторитета му на сериозен композитор. Публикувано е една година след смъртта му, а в края на живота си пише неземно красивата соната за кларинет и пиано. 

Ференц Лист го провъзгласява за "най-великия органист в света", Берлиоз мисли, че "той знае всичко, но му липсва неопитност", а Гуно го смята за "френския Бетовен".

"Аз не свиря на кларинет, аз съм певец" 

Еврейският музикант Гиора Фейдман е емблематична фигура сред кларинетистите. Въпреки че е израсъл в Аржентина и често включва танго в програмите си, той е най-известен с изпълненията си на клецмер. Тази музика е традиционна за източноевропейските евреи и има характерно звучене, което е вдъхновило редица други артисти. Стивън Спилбърг кани Гиора Фейдман във филма си "Списъкът на Шиндлер". Музиката от лентата печели "Оскар". Унгарският кларинетист Бела Ковач изразява почитта си към таланта и стила на Фейдман в "Sholem alekhem, rov Feidman":